Затихнало е моето очакване
И ето - утрото е сиво
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване -
пропука утрото си бяла празнота,
изскърца със болезнено проплакване
и счупи се в студена тишина.
Горчи ми. Толкова го чаках.
Навярно пак изкупвам греховете.
Денят, преди да дойде, си отиде,
а аз едва отпивах от кафето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
