Затова вземи мълчанията ми...
Казах ти,
че се усмихвам във ухото на следобед.
Казах ти,
че с кървав плач съня ми е прободен.
Казах ти,
че те обичам за глазура на мечтите си.
Казах ти,
че ще те мразя като смисъла на дните си.
Казах ти,
че ще те искам, като моето отблъскване.
Казах ти
и нежността си - срещу тебе я насъсках.
Казах ти
за храбростта - храбростта да се страхуваш.
Казах ти
и свободата - тази дето я робуваш.
Казах ти
за зрелостта, нужна ти за да се влюбиш.
Казах ти
за младостта, нужна ти за да загубиш.
Казах ти
за суетата да изглеждаш несуетен.
Казах ти
за красотата на непосадено цвете.
Казах ти
за топлината, със студените си устни.
Казах ти
за добротата- с раздвоен език и люспи.
Казах ти
„нали ти казах” за вкуса на сладоледа.
Казах ли ти
и за казването... и за новите съседи?
Казах ти
да ме прегърнеш - но през мен ръката хлътна ти.
КАЗА МИ :
"Ти само думи си - без смисъла им си - безплътна -
вървя прегърнат само с букви, пищещи „прегръдка”...
Таня Дачева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Дачева Всички права запазени
