8.08.2006 г., 14:00

Затуй на птиците съвети давам

860 0 12

LYCKI & Mojsei


Обичам те! - шептиш във изнемога
и аз те любя всеотдайно,
поемайки така във диалога,
с душа, примираща омайно.
Затуй на птиците съвети давам
в гнездата си след полет да отиват,
а на реките белота отдавам,
та с водите на морето да се сливат.
На слънчевите трели се усмихвам
и казвам в светлина да ни обливат,
а на Луната лекичко намигвам -
звездите да не си отиват,
та срещнем ли се в озарение
да греем с вдъхновение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласен съм, че партнирането е специално - горе съавтори, коментарът: съавторски, а ти ме взимаш за каскадьор?!
    Поздрав!
  • Благодаря ви за коментарите.

    Мойсей...на теб специално ти благодаря за партнирането!
    Поздрави!
  • Обичам те! - шептя с вдъхновение
    и радост в душите грее,
    защото сме в озарение
    и всяка фибра в нас се смее.
    Самите ние - волни птици,
    поемаме в пореден полет
    и учим младите девици
    да бъдат бели като пролет.
    Но ние сме щастливата река,
    която в океан се влива,
    защото съм те хванал за ръка
    и този полет ни опива.
    Лъчи в очите се усмихват-
    от Слънцето и от Луната
    и бурите за миг притихват,
    събрани в ласка от жената.
  • Нежен стих, Роси. Хареса ми.
  • Обичай и бъди обичана.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...