7.04.2011 г., 20:49

Затуй ни боли

754 1 0

 

Тъпа болка безутешна

гложди нашите души,

участ тежка, безнадеждна

мъчи, трови ни, гнети.

Че на място е последно

днеска нашата страна,

че топи се и изчезва

веч народът от това.

Днес остават равнодушни

безхаберни господа,

де не виждат по-далече,

по-далече от носа.

Те пропъдиха в чужбина

безпардонно младостта,

та бездомна, без родина

да се скита по света.

За родината ни мила

страшно много ни тежи –

изтъргувана е била

за власт, злато и пари.

Че забравени са днеска

вече слава, съвест – чест

и достойнството човешко

е удавено в безчест...

И обран е веч каймака

на нещастната страна,

на Кайманите във банка

внесен е там той сега.

Че потънало в дрямка

всичко свястно и дори

пак родината под сянка

сънно дреме, тежко спи…

Хей затуй ни нас боли!!!

 

07.04.2011 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...