7.04.2011 г., 20:49

Затуй ни боли

759 1 0

 

Тъпа болка безутешна

гложди нашите души,

участ тежка, безнадеждна

мъчи, трови ни, гнети.

Че на място е последно

днеска нашата страна,

че топи се и изчезва

веч народът от това.

Днес остават равнодушни

безхаберни господа,

де не виждат по-далече,

по-далече от носа.

Те пропъдиха в чужбина

безпардонно младостта,

та бездомна, без родина

да се скита по света.

За родината ни мила

страшно много ни тежи –

изтъргувана е била

за власт, злато и пари.

Че забравени са днеска

вече слава, съвест – чест

и достойнството човешко

е удавено в безчест...

И обран е веч каймака

на нещастната страна,

на Кайманите във банка

внесен е там той сега.

Че потънало в дрямка

всичко свястно и дори

пак родината под сянка

сънно дреме, тежко спи…

Хей затуй ни нас боли!!!

 

07.04.2011 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...