7 abr 2011, 20:49

Затуй ни боли

  Poesía » Civil
762 1 0

 

Тъпа болка безутешна

гложди нашите души,

участ тежка, безнадеждна

мъчи, трови ни, гнети.

Че на място е последно

днеска нашата страна,

че топи се и изчезва

веч народът от това.

Днес остават равнодушни

безхаберни господа,

де не виждат по-далече,

по-далече от носа.

Те пропъдиха в чужбина

безпардонно младостта,

та бездомна, без родина

да се скита по света.

За родината ни мила

страшно много ни тежи –

изтъргувана е била

за власт, злато и пари.

Че забравени са днеска

вече слава, съвест – чест

и достойнството човешко

е удавено в безчест...

И обран е веч каймака

на нещастната страна,

на Кайманите във банка

внесен е там той сега.

Че потънало в дрямка

всичко свястно и дори

пак родината под сянка

сънно дреме, тежко спи…

Хей затуй ни нас боли!!!

 

07.04.2011 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...