10.07.2010 г., 23:18

Затворено (icohim and ruschoOo)

730 0 4

Closed

(icohim & ruschoOo)


Със поглед тих, като че удавен,

споделяш в мъка спомен уморен,

в светлината на сянката изправена,

нехайно вперила очите си във мен...

 

Отчаяно търся в тебе светлината,

искам да я видя в погледа ти, тихо притаена,

но остава само тишината,

в груби дрехи украсена.

 

Но чудя се как да ти помогна,

неразбиращ мислите ти толкова прикрити,

давещи се в погледа ти скромно,

граничещи със сенките в лъжите.

 

Търся истината, там дълбоко скрита в тебе,

с поглед жаден пак да я изпия.

Но намирам само изстинало кървящо бреме

и болката усилва се в гърдите.

 

И сърцето твое бие в тежко, лудо упоение

и чака може би от мен изкусен знак,

за да  покаже цялото си истинско значение

пред мен – наивен от любов глупак...

 

Но виж и в погледа ми прочети го -

сърцето за любов затворено е!

Излез от там и заключи го!

Запомни, че само мое е!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Хубаво е, може да стане и още по-... и заглавието, също.
    Поздравления!
  • За поезиата ти браво
  • много "дуети" правиш. Само с мен не си правил още :D Да взема да се разсърдя ли, к'во :D шегувам се.
    Поздрави и за двамата.

    Ооо, забравих също така да добавя нещо по-скоро към редакторите. Преди време бях пуснала нещо със заглавие на английски, но не беше публикувано, понеже трябвало да има превод в самото заглавие. ?!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...