Closed
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена,
нехайно вперила очите си във мен...
Отчаяно търся в тебе светлината,
искам да я видя в погледа ти, тихо притаена,
но остава само тишината,
в груби дрехи украсена.
Но чудя се как да ти помогна,
неразбиращ мислите ти толкова прикрити,
давещи се в погледа ти скромно,
граничещи със сенките в лъжите.
Търся истината, там дълбоко скрита в тебе,
с поглед жаден пак да я изпия.
Но намирам само изстинало кървящо бреме
и болката усилва се в гърдите.
И сърцето твое бие в тежко, лудо упоение
и чака може би от мен изкусен знак,
за да покаже цялото си истинско значение
пред мен – наивен от любов глупак...
Но виж и в погледа ми прочети го -
сърцето за любов затворено е!
Излез от там и заключи го!
Запомни, че само мое е!...
© Христо Стоянов Всички права запазени