Заваля
А ти изгря…
И сякаш бръшлян,
обгърна ме като топъл юрган…
С пронизителен вик
връхлетя Любовта…
С крила белоснежни
се изви над града
като гълъб красив и небрежен…
И запя…
Заваля…
Забумтя в мен кръвта…
И ето сега, че пристъпвам и аз…
Тиха, на пръсти до тебе,
да прегърна от обич онази душа,
дето топли сърцето във мене…
Като гледам това и не мога да спра
пороя от радост в очите,
притихвам до теб,
кротко свела глава
и всичко крещи, че до мен си…
И запя…
Заваля…
Забумтя в мен кръвта…
Сякаш истина бе, ала сухо е вън…
Значи сънувах те пак…
… за пореден път…
И всичко замря…
Заваля…
24.03.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
