25 mar 2008, 16:08

Заваля 

  Poesía
636 0 24

А ти изгря…

И сякаш бръшлян,

обгърна ме като топъл юрган…

С пронизителен вик

връхлетя Любовта…

С крила белоснежни

се изви над града

като гълъб красив и небрежен…

И запя…

Заваля…

Забумтя в мен кръвта…

И ето сега, че пристъпвам и аз…

Тиха, на пръсти до тебе,

да прегърна от обич онази душа,

дето топли сърцето във мене…

Като гледам това и не мога да спра

пороя от радост в очите,

притихвам до теб,

кротко свела глава

и всичко крещи, че до мен си…

И запя…

Заваля…

Забумтя в мен кръвта…

Сякаш истина бе, ала сухо е вън…

Значи сънувах те пак…

… за пореден път…

И всичко замря…

Заваля…

 

24.03.2008

 

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??