Заваля отново
Мисля, че те загубих.
искам отново да те върна.
Такъв, какъвто те помня в спомени и мечти.
Красив си.
А сега те няма.
Далеч си.
Май някъде там, при звездите.
Но все още мой.
Да, знам го.
Защото ти го прошепна в съня ми.
Искам те отново
тук до мен да си.
Сълзи...
и мъка, много мъка...
Няма те.
И няма да спра да плача.
Останах нещастна.
Защо те отне от мен животът?
Защо те отнесе черният ангел?
И все още плача, сама...
Не идваш вече в съня.
Не чуваш шепота ми.
Как те викам сама...
как имам нужда от теб сега и завинаги.
искам отново да те върна.
Такъв, какъвто те помня в спомени и мечти.
Красив си.
А сега те няма.
Далеч си.
Май някъде там, при звездите.
Но все още мой.
Да, знам го.
Защото ти го прошепна в съня ми.
Искам те отново
тук до мен да си.
Сълзи...
и мъка, много мъка...
Няма те.
И няма да спра да плача.
Останах нещастна.
Защо те отне от мен животът?
Защо те отнесе черният ангел?
И все още плача, сама...
Не идваш вече в съня.
Не чуваш шепота ми.
Как те викам сама...
как имам нужда от теб сега и завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Норшаян Всички права запазени
