Aug 9, 2008, 10:38 AM

Заваля отново

  Poetry » Love
1K 0 5
Мисля, че те загубих.
искам отново да те върна.
Такъв, какъвто те помня в спомени и мечти.
Красив си.
А сега те няма.
Далеч си.
Май някъде там, при звездите.
Но все още мой.
Да, знам го.
Защото ти го прошепна в съня ми.
Искам те отново
тук до мен да си.
Сълзи...
и мъка, много мъка...
Няма те.
И няма да спра да плача.
Останах нещастна.
Защо те отне от мен животът?
Защо те отнесе черният ангел?
И все още плача, сама...
Не идваш вече в съня.
Не чуваш шепота ми.
Как те викам сама...
как имам нужда от теб сега и завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Норшаян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...