Заведи ме там, Любов!

Любов!
Заведи ме там
където Зимата е само ден!

И няма я
студенината в устните
които с целувка нашепват "иди си"!

В очите
на птица прелитаща
видях залеза на нежността в душата ти...

Море!
Нека вълните ти
измият сълзите от тази раздяла...

Щастливи
нека останат завинаги
Приятелите, които до последно умираха с мен.

Косите ти -
любимият шал
с който се топлех в самотните нощи

ще ги сменя
с корени влажни
и ще ме завие грижливо прохладната пръст...

Посята така
дано поникне в твоята памет
онази малка безценна частица Любов

която
горещо копнеех в душата си
единствено само на теб да даря!

Когато
погали те топлото Слънце
и ти стане приятно - усмихни се, Любима!

От небето
ще видя твоето щастие...
Тогава ще се почувствам отново щастлив!