Завещание

Усмихвам се, любими.
Усмихвам се на теб дори.
Но таз усмивка пари,

защото плач зад ней стои. 

Защо се мъча, питаш ти?

Защо се стичат моите сълзи?

Защото моята любов си ти,

а аз за теб? Уви. 

И вярвам, че ще се оправя.

Ще спре да пари моето сърце.

Усмивката сама ще дойде,

естествена, на моето лице.

А ти? Какво ще правиш?

Ще търсиш друга, по-добра?

Дано и силно да се влюбиш,

да зная, че един от нас успя.

И ще те срещна, някога отново.

Ще се усмихна нежно и с любов,

ще се опитам нищо да не кажа,

живееш вече ти живота нов.

И ще обичам, обещавам.

Чувствата обаче ще пестя.

Душата си, на теб я завещавам,

дано покой намери тя.