Завет
Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея.
И някой нощен върколак,
очакващ в пустата алея.
Той дебне, скрит във плащ от мрак,
оголил зъби във усмивка.
Кръвта на някой млад глупак
и тази вечер ще разплиска.
"Ще пиете от Мойта кръв
и ще ядете Мойто тяло,
с поредната Ми кръстна смърт
луната ще изгрява цяла."
7. 05. 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
