Разсеяна... завеяна съм, пълен непукист!

Цикламените нощи ме приспиват...

Забита в мойте нескопосни стихове,

в които рими други светове наливат

в душата - изтъняла до последния микрон.

Светът ми е потънал - Атлантида -

загубила съм пътя в тъжен стон

и търся си крилете - за да си отида.

Във този свят - тъй грешно луд

възкръснах... но не бях готова

за този земен, нечовешки студ,

сковал душите в хватката сурова.

Загубена... забравена и разпиляна,

мечтите скътах си дълбоко,

да не се пречупя, да остана цяла -

когато пак се върна... нависоко!