Завидник
Живота ми със бурени
опита да засееш...
Обгърнах ги с любов,
и те във сладък, нежен цвят
душата ми обвиха...
Опита после с лед,
душата ми да смръзнеш...
Обвих го с топлина,
а той, във топъл ручей
се превърна и с топлота,
премръзналата ми душа
пое да топли и да съживява...
Опита много пъти...
духа ми да убиеш!
Да го сломиш, да го затриеш!
Ала духа ми , жилав се оказа...
От котка, деветте живота подарени
взел ...за добротата,
що във нужда, някога оказал...
Духа ми, сто живота даже и да има...
от тук нататък, с твоя,
няма да се срещне!
Че аз, поемам в светлите пътеки,
а ти във тъмните... потъваш бавно!
02/22/2022
Valentina Mitova
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
