9.09.2008 г., 0:12

Завинаги

943 0 4

За един миг бях в рая, на следващия в ада,
звезда изгря и после падна.
Ден настъпи, нощ се спусна,
но ти така и не се върна!
Търсих съкровище на таз земя,
но съкровището бе в моята душа!
Защото когато беше ти до мен,
нямаше значение дали е нощ или ден,
единствена значение доби
любовта, която беше ти за мен!
Макар ти да не си с мене,
моето сърце ще е винаги с тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...