Весан (Ангел Веселинов)
529 763
26.08.2006 г., 22:49 ч.

Завинаги обречен 

  Поезия
602 0 7
Родих се през ноември, в есента,
от нея взех палитрата богата,
уханието на късните цветя,
златистите нюанси на гората
в милувката на гаснещи лъчи
и мамещ дъх на зрели плодове,
с омаен привкус на пелин горчив,
на влажна пръст и пушек. С дъждове,
спокойни като бялата мъгла,
стаена над полето безучастно,
която вятър с ледена игла
пришива към оголените храсти...
С тях е пропита моята душа
и те ръмят във ямба и хорея
на моят стих. Дори и да греша,
завинаги обречен съм на нея.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??