Весан (Ангел Веселинов)
529 763
26 авг. 2006 г., 22:49

Завинаги обречен 

  Поэзия
604 0 7
Родих се през ноември, в есента,
от нея взех палитрата богата,
уханието на късните цветя,
златистите нюанси на гората
в милувката на гаснещи лъчи
и мамещ дъх на зрели плодове,
с омаен привкус на пелин горчив,
на влажна пръст и пушек. С дъждове,
спокойни като бялата мъгла,
стаена над полето безучастно,
която вятър с ледена игла
пришива към оголените храсти...
С тях е пропита моята душа
и те ръмят във ямба и хорея
на моят стих. Дори и да греша,
завинаги обречен съм на нея.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??