Завинаги си с мен

Безкрайна, любовта докосна

лицето ми във нощен мрак,

една мечта към мен се спусна

и даде ми небесен знак.

Нощта чертае хоризонти

и тръгвам някъде към тях,

и сънищата са красиви,

вълшебни са, в света им бях.

И две очи в нощта ме викат,

докосват ме със блясък син.

Погледна ли ги, ме вълнуват

със своя чар неустоим.

На мене те са ми любими,

без тях не мога нито ден,

от тях мечтите ми са сини

и ти завинаги си с мен.

        Мария Мустакерска