Зависим
Зависим
Аз казах ти, че няма да престанеш,
но ти не вярваше в това.
Сега не можеш сам да се откажеш,
не можеш и потъваш във калта.
Зависим си, но няма да признаеш,
не искаш да ти подадат ръка.
Ти знаеш, че не можеш да се справиш
и пак оставаш сам в нощта.
Не виждаш и не чуваш вече никой,
живееш си във свой измислен свят.
- Живот ли е това? - не питам.
Това е твоят малък (вечен) Ад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Красимирова Всички права запазени
