Зависим
Аз казах ти, че няма да престанеш,
но ти не вярваше в това.
Сега не можеш сам да се откажеш,
не можеш и потъваш във калта.
Зависим си, но няма да признаеш,
не искаш да ти подадат ръка.
Ти знаеш, че не можеш да се справиш
и пак оставаш сам в нощта.
Не виждаш и не чуваш вече никой,
живееш си във свой измислен свят.
- Живот ли е това? - не питам.
Това е твоят малък (вечен) Ад!
© Полина Красимирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
