На бедните завиждам... Слепите, сакатите...
Те чувстват по-добре от мен света!
Но нямам смелост като тях да стана...
Страхлив ще си замина... В нищета...
Да си размениме ролите - за миг поне!
Новите копнежи да открия...
И ще пропълзя във залеза на чувствен ден,
в изхабената си кожа да се скрия...
p.s. За написването на този стих огромна роля изигра
италианския филм"Ухание в мрака" - 1974 година. С Виторио Гасман. Уникален филм!!!
Има го и в нов вариант - "Мирис на жена" с Ал Пачино, който е също чудесен филм! Но старата версия беше много по-чувствена... Така се роди този стих.
Приятен ден на всички!