10 янв. 2008 г., 09:19

Завист

1.6K 0 24

На бедните завиждам... Слепите, сакатите...

Те чувстват по-добре от мен света!

Но нямам смелост като тях да стана...

Страхлив ще си замина... В нищета...

 

 

 

 

 

Да си размениме ролите - за миг поне!

Новите копнежи да открия...

И ще пропълзя във залеза на чувствен ден,

в изхабената си кожа да се скрия...

 

 

 

 

 

 

 

p.s. За написването на този стих огромна роля изигра

 

италианския филм"Ухание в мрака" - 1974 година. С Виторио Гасман. Уникален филм!!!

Има го и в нов вариант - "Мирис на жена" с Ал Пачино, който е също чудесен филм! Но старата версия беше много по-чувствена... Така се роди този стих.

Приятен ден на всички!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих е толкова истински, чак ме заболя!
    Съжалявам, че не съм гледала първия филм. Този с Ал Пачино е сред любимите ми и даже не знаех, че римейк.
  • Много, много хубав и мъдър стих...!!! Най-искрени поздравления!!!!!(Вчера имах мн. работа, после нямах достъп до сайта.)
  • Поздравления@!
    СЛАВИ
  • Филмите са класика, факт.
    Моите аплодисменти за стиха !!!
  • Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...