Завръщам се...
Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,
както крадено блуждае щастието в очите ми.
Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,
нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.
С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си,
без страх поздравявам хората, макар че виждам в тях демони…
“Сияеща”, денем с фенери си светя, губейки пътя си.
И бродейки из мъгляви лабиринти, очите ми са измамени -
следват в безкрая - в малки прозорчета, бледи проблясъци.
И стигат до тях все тъй перфектно маскирани,
а там, в дома на мрака – свети с нищожен пламък
Душата ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преси Всички права запазени
