grisha (Преси)
30 68
26 окт. 2009 г., 10:17

Завръщам се... 

  Поэзия
971 0 2

Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,

както крадено блуждае щастието в очите ми.

Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,

нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.

С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си,

без страх поздравявам хората, макар че виждам в тях демони…

“Сияеща”, денем с фенери си светя, губейки пътя си.

И бродейки из мъгляви лабиринти, очите ми са измамени -

следват в безкрая - в малки прозорчета, бледи проблясъци.

И стигат до тях все тъй перфектно маскирани,

а там, в дома на мрака – свети с нищожен пламък

                                                                                      Душата ми!

 

© Преси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • красиво дете сьс тьжна душа има потенциал може да изпише много красоти
  • Хубаво е стихотворението ти, но седи недовършено, в смисъл, че в поантата се губят срички и се нарушава добре започнатият ритъм!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??