Завръщам се… и няма раздяла!
Завръщах се… и оцелявах,
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите,
всяко утро
танцуваше с изгрева,
а залезът очите на луната
целуваше
и звездите морето приспиваха
с вечната люлчина песен.
Като светулки
маяците припламваха
в трепетния ритъм
на сирените,
на знаците,
на котвите…
Затова днес
се изправям
по-истинска,
незавършена,
но малко по-зряла
и смирявам
в сърцето си святост.
Завръщам се…
и няма раздяла!
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите,
всяко утро
танцуваше с изгрева,
а залезът очите на луната
целуваше
и звездите морето приспиваха
с вечната люлчина песен.
Като светулки
маяците припламваха
в трепетния ритъм
на сирените,
на знаците,
на котвите…
Затова днес
се изправям
по-истинска,
незавършена,
но малко по-зряла
и смирявам
в сърцето си святост.
Завръщам се…
и няма раздяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
