9.02.2008 г., 20:36 ч.

Завръщам се… и няма раздяла! 

  Поезия » Бели стихове
810 0 4
Завръщах се… и оцелявах,
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите,
всяко утро
танцуваше с изгрева,
а залезът очите на луната
целуваше
и звездите морето приспиваха
с вечната люлчина песен.
Като светулки
маяците припламваха
в трепетния ритъм
на сирените,
на знаците,
на котвите…


Затова днес
се изправям
по-истинска,
незавършена,
но малко по-зряла
и смирявам
в сърцето си святост.

Завръщам се…
и няма раздяла!

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??