11.08.2007 г., 17:06

ЗАВРЪЩАНЕ

821 0 3
Завърнах се от АДА в ден красив.
Греховете си изкупих без пощада,
преродих се и се чувствам ЖИВ!

Душата си напълнил с грях,
затънал в множество проблеми,
от тежестта им грохнах, остарях.
Дяволът от мен живота взе ми.

Пропадах всеки ден дълбоко.
Летях, а паднах отвисоко.
Попаднах в плен на суетата
и тъй към АДА ми бе отворена вратата.

Разбрах, че бях сгрешил.
Разбрах, че съм се провалил.
Че любовта, която чаках, съм унищожил.
До низки страсти бях се принизил.

Попаднах в АДА на своето съзнание.
И съм обречен на ледено забвение.
Разбрах, че чакат ме и болка, и страдание,
Но те са пътят към моето спасение.

И мъчеха ме в Геената разярена.
И късаха душата ми пленена.
И мачкаха ме, и гориха.
И писъците на смъртта обливаха ме в пот студена.

Не се поддадох на страшното мъчение.
Успях да издържа на изпита нелек.
Разбрах, че аз съм Божие творение,
но грешен съм - като човек!

Покаях се дълбоко - от душа.
Поисках прошка от хиляди сърца.
Товарът падна - отвори се врата
Свободен бях да прекрача прага към света.

И тъй - завърнах се от АДА в ден красив.
Греховете си изкупил без пощада.
Преродих се и се чувствам ЖИВ!                              2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марто Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Джейми!Само така мойто момче-хващай бика за рогата!Така те искам-прям,силен и размазващ!
  • Попаднах в АДА на своето съзнание.
    ...
    Тежко и много вярно!
    Поздрави!
  • Написал си нещо,което мисля и чувствам и аз.Хареса ми!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...