17.11.2005 г., 22:08

Завръщане

1.2K 0 0



Чувствам се толкова чужда в моя най-любим град,
изглежда ми толкова далечен и непознат.
Гледам красиви момичета с къси поли,
момчета с лъскави, бързи коли.
Прозирам безмислието на техния живот...
Ослушвам се, забавям ход.
Чудя се и аз ли бях част от това
безумие, съществуване нелепо...
Дали ще стигна на виско и далеко,
поела трънливия път към познанието,
вкусила нещастието, страданието.
Безброй мисли хвърчат из главата,
а аз оставам все още далечна и непозната,
за хората, за улиците на моя град -
тъй изобилен и богат
на развлечения, хазарт, барове.
Трябва ли с живота си да играем на зарове,
търсейки нови удоволствия, забавления,
не носещи ни щастие или удовлетворение,
правещи ни безчовечни и зли,
марионетки, кукли на конци...
         .........
Виждам усмивките, светлините,
за убийства, бедствия съобщават по новините.
На къде отива света -
към възхода или към гибелта?!?
Чувствам се чужда в любимия ми град
- Пловдив различен и непознат.
А може би дните прекарани в самота
ме накараха да забравя светската ти суета,
живота безмислен и разгулен,
под плаща на нощтаа забулен.
Чувствам се нежелана и чужда,
май нямаш вече от мене нужда,
да възпявам в тебе красотата,
да възкресявам справедливостта и добротата... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...