16.05.2009 г., 13:30

Завръщане

824 1 3

                   Завръщане

 

От дълъг път отново се завръщам

и спирам пред дома си през нощта.

В тъмните прозорци пак поглеждам

и виждам там запалена свещта.

 

Аз зная, че не ме очакваш,

навярно си заспала във нощта.

И нямаше с кого да разговаряш

в изминалите дни във самота.

 

Внимателно открехвам аз вратата,

пристъпвам към леглото и пламтя.

А тялото ти свежо в белотата

ме кара пак във огън да горя.

 

Пробуждаш се и тръпнеш нежно,

тъй сладка и чаровна в любовта.

В екстаз притискаме се силно,

отдаваме се двама на страстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...