Не мина много време и се върнах
да ти припомня просто, че ме има.
Живота ти отново преобърнах
и победата ти май се срина...
Твърдеше, че си ме забравил,
че ти е леко да живееш,
сърцето си, че си заставил
без мен да бие и копнее.
Приятелство от мен поиска,
приятелски да ме прегърнеш,
приятелска целувка - среща близка...
страницата сам назад обърна!
Какви приятели ще бъдем?!
Пак страдаш, аз отново съм виновна.
Ти чувствата не можеш да изпъдиш -
любовта ми май че е отровна...
С теб пак на сцена ще излезем,
но в нови променени роли,
а този избор е болезнен,
пиесата сърцето ще изпепели.
Кажи, че съм банална, ако искаш,
но позволи ми по Вапцаровски да ти разкажа -
така със песен - нежна, силна, истинска -
историята ни във редове и ноти да покажа:
"Устни парещи и чувствени,
телата слети във едно,
погледи нежни и влюбени,
души, обичащи се безрезервно.
Изневери, лъжи и погром.
Ръце, блъскащи разярено.
Не мислим вече за дом -
цялото вовеки е разделено!"
И няма смисъл да опитваме,
за кой ли път се убеждавам...
Обичам те! Завинаги! Обичам те!
Но не по начина, по който заслужаваш...
© Таня Момчева Всички права запазени