20.09.2005 г., 21:53 ч.

Завръщане... 

  Поезия
815 0 3

След толкова години, връщам се отново

по места, напуснати с тъга...

С тежест в гърдите, изгубил слово

и изпълнена със болка, клюмнала глава

 

Вратцата с векове стоят си същите,

възправили са сива каменна снага,

Лева се провира тиха сред камъша,

над селото малко - спуснала се пролетта

 

Няма я обаче по-нагоре вляво,

прегърбената със капини воденица...

Не ме посреща звън на кречетало,

мириса на прясно смляната пшеница...

 

Реката в тъжен ден ги грабна и отнесе,

останаха отломки от стени,

спомен от славеевата песен

из околните полянки и гори!

 

Отново тук обрасло е с ракита

и  звън на чановете от високо...

Живота тихо, монотонно  си протича,

оставил  тежки рани в нас дълбоко...

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??