Завръщане...
След толкова години, връщам се отново
по места, напуснати с тъга...
С тежест в гърдите, изгубил слово
и изпълнена със болка, клюмнала глава
Вратцата с векове стоят си същите,
възправили са сива каменна снага,
Лева се провира тиха сред камъша,
над селото малко - спуснала се пролетта
Няма я обаче по-нагоре вляво,
прегърбената със капини воденица...
Не ме посреща звън на кречетало,
мириса на прясно смляната пшеница...
Реката в тъжен ден ги грабна и отнесе,
останаха отломки от стени,
спомен от славеевата песен
из околните полянки и гори!
Отново тук обрасло е с ракита
и звън на чановете от високо...
Живота тихо, монотонно си протича,
оставил тежки рани в нас дълбоко...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
