Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва
бавно Хоризонта
от хребета
на твоите коси.
Единствено
Небето – оператор,
следеше ни
със камера в ръка,
но тази сцена
то не запечата,
понеже ослепя.
© Георги Ревов Всички права запазени