ЗАВРЪЩАНЕ
Сърцето ти и мислите отплуват
със кораба във утринта.
Моряшката ти кръв във теб бушува
обичаш да пътуваш по света.
Приятелите ти отплаваха далеко,
а ти остана сам тук на брега.
Какво те спира, волни ми моряко -
най-скъпото пристанище - дома!
Това е втори дом,
след първия, несполучливия.
Такава е моряшката съдба.
За да си вечно първия, любимия
заменяш плаването със брега.
А волна птичка си!
Та кой ли всъщност не е,
но две ръчички на любимото дете
днес не ти махат весело от кея,
а са преплетени на твойте рамене.
Обръщаш гръб. Зад теб остават чайките,
морето и приятели добри.
Поглеждаш във очите на любимата,
това са твойте морски дълбини.
Отпускаш се във скута й, заспиваш.
А в сънищата си в откритото море.
Какво да правиш, че ти се пътува -
но вече знаеш накъде...
Сънуваш, че след дълъг път присядаш
в кръчмата, изпълнена със свобода.
Момичета на всеки кей те чакат
и радват ти се чак до сутринта.
Да те посрещат и да те изпращат,
да чустваш, че си някъде желан
не ти омръзва, но все пак мечтаеш
да има кой да те посрещне у дома.
Разбираш, че пътуването е до време.
Морето ти бе първата любов.
Семейството ще е навеки
и то ще е последната - до гроб.
Летят пак чайки.
Друг на път се стяга.
Очакват го пристанища безброй.
Дано и той след дълъг път намери
най-свидното пристанище - дом свой!
със кораба във утринта.
Моряшката ти кръв във теб бушува
обичаш да пътуваш по света.
Приятелите ти отплаваха далеко,
а ти остана сам тук на брега.
Какво те спира, волни ми моряко -
най-скъпото пристанище - дома!
Това е втори дом,
след първия, несполучливия.
Такава е моряшката съдба.
За да си вечно първия, любимия
заменяш плаването със брега.
А волна птичка си!
Та кой ли всъщност не е,
но две ръчички на любимото дете
днес не ти махат весело от кея,
а са преплетени на твойте рамене.
Обръщаш гръб. Зад теб остават чайките,
морето и приятели добри.
Поглеждаш във очите на любимата,
това са твойте морски дълбини.
Отпускаш се във скута й, заспиваш.
А в сънищата си в откритото море.
Какво да правиш, че ти се пътува -
но вече знаеш накъде...
Сънуваш, че след дълъг път присядаш
в кръчмата, изпълнена със свобода.
Момичета на всеки кей те чакат
и радват ти се чак до сутринта.
Да те посрещат и да те изпращат,
да чустваш, че си някъде желан
не ти омръзва, но все пак мечтаеш
да има кой да те посрещне у дома.
Разбираш, че пътуването е до време.
Морето ти бе първата любов.
Семейството ще е навеки
и то ще е последната - до гроб.
Летят пак чайки.
Друг на път се стяга.
Очакват го пристанища безброй.
Дано и той след дълъг път намери
най-свидното пристанище - дом свой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
