svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
24 янв. 2007 г., 11:14

ЗАВРЪЩАНЕ 

  Поэзия
770 0 6
  Сърцето ти и мислите отплуват
  със кораба във утринта.
  Моряшката ти кръв във теб бушува
  обичаш да пътуваш по света.
  Приятелите ти отплаваха далеко,
  а  ти остана сам тук на брега.
  Какво те спира, волни ми моряко -
  най-скъпото пристанище - дома!
  Това е втори дом,
  след първия, несполучливия.
  Такава е моряшката съдба.
  За да си вечно първия, любимия
  заменяш плаването със брега.
  А волна птичка си!
  Та кой ли всъщност не е,
  но две ръчички на любимото дете
  днес не ти махат весело от кея,
  а са преплетени на твойте рамене.
  Обръщаш гръб. Зад теб остават чайките,
  морето и приятели добри.
  Поглеждаш във очите на любимата,
  това са твойте морски дълбини.
  Отпускаш се във скута й, заспиваш.
  А в сънищата си в откритото море.
  Какво да правиш, че ти се пътува -
  но вече знаеш накъде...
  Сънуваш, че след дълъг път присядаш
  в кръчмата, изпълнена със свобода.
  Момичета на всеки кей те чакат
  и радват ти се чак до сутринта.
  Да те посрещат и да те изпращат,
  да чустваш, че си някъде желан
  не ти омръзва, но все пак мечтаеш
  да има кой да те посрещне у дома.
  Разбираш, че пътуването е до време.
  Морето ти бе първата любов.
  Семейството ще е навеки
  и то ще е последната - до гроб.

  Летят пак чайки.
  Друг на път се стяга.
  Очакват го пристанища безброй.
  Дано и той след дълъг път намери
  най-свидното пристанище - дом свой!


  
 

© Светлана Лажова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??