Един саксофон разсъблича душата ми,
за да танцува под звуците гола.
На пръсти, по ноти пристъпват краката ми
и усещат те, боси, нежността на росата.
В цветове се обагрят желания, пориви,
и въздуха е млад, като след дъжд.
Лудост бленувана завръща в живота ми
вечният копнеж да се намеря...
© Мария Дуплищева Всички права запазени