Завръщане
Завръщане
Ти се връщаш
променен и различен.
В косите си носиш
шепа сребърни нишки,
по лицето ти виждам пътеки,
по които си търсил
злато, пречистено с огън.
Ръцете ти са намерили
нежна коприна, за да ме гали.
Устните ти са станали по-горещи
очите - по-дълбоки,
сърцето ти е докоснало Бога.
Ти се връщаш при мен:
аз нямам сребро, а грижи безбройни.
Нямам злато, а нощи безсънни.
Коприна продадох за хиляди болки.
Запазих за теб
само
мойта
душа помъдряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
