Завръщане
Завръщане
Ти се връщаш
променен и различен.
В косите си носиш
шепа сребърни нишки,
по лицето ти виждам пътеки,
по които си търсил
злато, пречистено с огън.
Ръцете ти са намерили
нежна коприна, за да ме гали.
Устните ти са станали по-горещи
очите - по-дълбоки,
сърцето ти е докоснало Бога.
Ти се връщаш при мен:
аз нямам сребро, а грижи безбройни.
Нямам злато, а нощи безсънни.
Коприна продадох за хиляди болки.
Запазих за теб
само
мойта
душа помъдряла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Петкова Все права защищены
