9.02.2007 г., 12:55

ЗАВРЪЩАНЕ

1.3K 0 4
Завръщане

Припомни ми нашите мечти,
припомни ми твоя поглед мил!
Помниш ли колко щастливи бяхме преди?
Сега защо си толкова унил?

  Защото, мила, все съм сам
  откакто ти замина!
  Моята душа е пуст, забравен храм,
  никому ненужна стара книга...

  Питаш ме дали си спомням
  нашата любов преди -
  аз всеки ден за тебе си припомням,
  за незабравимите ни дни!

Преди беше весел и щастлив,
сега личи си, че сърцето ти тъжи!
Преди се радваше на всеки ден красив,
сега си в свят на самота и без мечти!

  Зная - без мечти съм, без любим човек до мен
  и наистина желая миналото да си върнем,
  да върнем всеки хубав ден,
  пак да се обичаме, пак да се прегърнем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....