Feb 9, 2007, 12:55 PM

ЗАВРЪЩАНЕ

  Poetry
1.3K 0 4
Завръщане

Припомни ми нашите мечти,
припомни ми твоя поглед мил!
Помниш ли колко щастливи бяхме преди?
Сега защо си толкова унил?

  Защото, мила, все съм сам
  откакто ти замина!
  Моята душа е пуст, забравен храм,
  никому ненужна стара книга...

  Питаш ме дали си спомням
  нашата любов преди -
  аз всеки ден за тебе си припомням,
  за незабравимите ни дни!

Преди беше весел и щастлив,
сега личи си, че сърцето ти тъжи!
Преди се радваше на всеки ден красив,
сега си в свят на самота и без мечти!

  Зная - без мечти съм, без любим човек до мен
  и наистина желая миналото да си върнем,
  да върнем всеки хубав ден,
  пак да се обичаме, пак да се прегърнем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...