Lanfear (Емма)
31 539
25.10.2004 г., 23:26 ч.

Завръщане 

  Поезия
5.0 / 3
1440 0 0
Тишината накара да стене
и затвори във клетка от злато мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После... тръгна си. Без спомен, без свян.
После... върна се - и животът потече,
разцъфтя, по-хубав (и от сбъднат) блян.
После... пак си отиде.
Страх ме е вече от твойто завръщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Предложения
  • NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа) Разгадай ме ако можеш
    Разгадай ме ако можеш
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Ято
    Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...
  • gogata622 (Георги Иванов) Българска хубост
    Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...
  • alkaltchev (Александър Калчев) Април
    Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......

Още произведения »