natiii (Наташа Басарова)
326 3227
22.02.2012 г., 22:29 ч.

Завръщане 

  Поезия
899 2 6

Една жена следеше ме с очи

и плахо със въздишка ми помаха,

лицето ù погалиха сълзи,

напуканите устни се засмяха.

 

Протегна бавно немощна ръка

и името ми със любов изрече,

за миг си спомних черната дъска

и изпита, в годините далече.

 

Любимата учителка познах,

прегърнах я и нежно я целунах,

от щастие върховно заридах

и в детските си спомени потънах.

 

Учителката моя бе до мен

след дългите години на раздяла,

ухаеше на слънчевия ден,

във който с нас се беше запознала.

 

Не се описва с думи този миг,

а просто се усеща и докосва,

това е трепетен душевен вик

и цялата ни същност омагьосва.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и вълнуващо!
    Поздравления!!!
  • Докосващ стих - и мен ме върна там някъде!
    Благодаря!
  • Хареса ми! Хубав сюжет, израз, ритмика, метрика - всичко е налице. Браво!
  • Хубаво, навя ми спомени, мили спомени!
  • Поздравления!Някой се сети да пише и за тях-нашите учители.Стана ми изключително приятно, докато четох стиха ви и сега съм в плен на спомените за любимата ми учителка.
  • Много хубав стих!Поздравления!
Предложения
: ??:??