Завръщане
Една жена следеше ме с очи
и плахо със въздишка ми помаха,
лицето ù погалиха сълзи,
напуканите устни се засмяха.
Протегна бавно немощна ръка
и името ми със любов изрече,
за миг си спомних черната дъска
и изпита, в годините далече.
Любимата учителка познах,
прегърнах я и нежно я целунах,
от щастие върховно заридах
и в детските си спомени потънах.
Учителката моя бе до мен
след дългите години на раздяла,
ухаеше на слънчевия ден,
във който с нас се беше запознала.
Не се описва с думи този миг,
а просто се усеща и докосва,
това е трепетен душевен вик
и цялата ни същност омагьосва.
© Наташа Басарова All rights reserved.
