Един жадуван път под моите нозе се стели.

Като стрели прелитат щъркелите бели.

Зад мен градът сивее като прашен камък.

А пред мен са спомените - ярки като пламък.

Омайва ме с дъха си топъл черноземът

и чувство за вина сърцето ми обзема.

Години, пропилени далеч от стряха родна,

чувството измамно, че съм била свободна,

че съм била щастлива сред непознати хора,

натрупаха в душата тягостна умора.

Завръщам се при теб - виновна и щастлива,

в тебе, мое село, пак чувствам, че съм жива.

С песен ме посреща камбаната позната.

Тунджа ще измие горчилката в душата.

Родната ми къща като храм белее -

в нея, преродена, щастлива ще живея.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

evgeniagenka (Генка Богданова)

2010-04-04T00:15:23+03:00

Мили дами,Христос возкресе! Желая мир и любов в семействата ви, светлина в душите ви и полет на творческата ви мисъл!
Zlatka` (Някоя)

2010-04-03T18:09:20+03:00

У дома е най-хубаво!Поздрав!