8.12.2022 г., 7:57

Завръщането

797 3 2

Завръщане, не станало навреме,

променя непростимо битието,

и, натежало като страшно бреме,

не връща вече обичта в сърцето.

 

Разпръснатите хора са различни,

те вече нямат спойка и единство.

Пари? Добре. Блага епизодични,

но всичко друго вече е безименно.

 

Животът се променя. И мечтите.

Надеждите самотни се стопяват.

Отворени безкрайно са вратите,

но пътищата трайно изкривяват!

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, поете.
  • Едно истинско завръщане е нещо много трудно. Прилича на възкресение. Защото всичко се променя по загадъчен начин, а тогава и ти самият трябва да се промениш, за да останеш същият!
    Дълбок стих, Аделаида. Поздравявам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...