1.07.2008 г., 22:48 ч.

Заяде ципът 

  Поезия » Друга
883 0 33
Живях добре. Почти като невидима.
Разграждах самотата си. До вчера.
Във нормите на миналото - примерна.
Такава бях... Докато те намеря.


Живях добре. Почти като по книга.
И всяка страница на място щракваше.
Започнаха очи да не ми стигат -
да видя пътя, който ме очакваше.


Живях добре. Почти като номадка.
И нямах дом, където да почина.
Поспрях случайно в твоята палатка.
Заяде ципът... Да не си замина.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??