4.12.2008 г., 11:31

"Здравей!"

1.3K 0 4
Защо ме гледаш с този поглед изумен?

А,
да,
забравих,
че досега
не бе видял жената в мен!

Гледай ме сега и ми се възхищавай.
Гледай моя танц блажен.
Не смееш ти да се помръднеш -
ти си запленен.

Гледай, защото вече мой си ти.
Но аз дали те искам - НЕ!
Отдавна вече не потрепва
моето ледено сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Христина, прегръщам те от сърце!!!
    Искреното мнение е всъщност действителното уважение към личността на автора!
    Благодаря ти за разбирането и достойнството!
  • Е всеки има право на грешки, но е хубаво да чуеш нещо различно от похвали. Добре е да има кой да казва какво е нужно.
  • Защо ме гледаш с този поглед изумен?

    А,
    да,
    забравих,
    че досега
    не бе видял жената в мен!

    Гледай ме сега и ми се възхищавай.
    Гледай моя танц блажен.
    Не смееш ти да се помръднеш -
    ти си запленен.

    Великолепно!

    Последните редове според мен имат нужда от дооправяне.
    Нагласата от началото на стиха се разминава с финала. Отрицанието, според мен, трябва да е "вързано" с останалата част от стиха.
    Хареса ми като цяло!
    Благодаря ти!!!
  • Е, ти си от Варна, как не е бил видял жената в теб?!?!?!?????

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...