Здравей, Човеко!
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат.
Душата ми зла мисъл не помътя.
Летя! – дори с опърлени криле.
И вълк да ме настигне насред пътя,
с любов ще му река: – Здравей, братле!
Делим си хляба с мравчицата слаба.
И тя е като мене – живинка!
И свято пазя думите на баба –
на всекиго в беда подай ръка!
Усмихвам се – дори и на глупака.
На мъдреците сторвам тих поклон.
Изблъска ли ме някой с остър лакът,
му сторвам път като на камион!
По-кротичък от лятната светулка,
запалвам си кандилцето с елей.
И Обич във душата ми трептулка,
като ви казвам своето: – Здравей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
