ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!

... в зори се будя винаги с надежда,

че ще живея в по-добричък свят,

защото знам, че радостта се свежда

до простичкия факт – да съм ви брат.

Душата ми зла мисъл не помътя.

Летя! – дори с опърлени криле.

И вълк да ме настигне насред пътя,

с любов ще му река: – Здравей, братле!

Делим си хляба с мравчицата слаба.

И тя е като мене – живинка!

И свято пазя думите на баба –

на всекиго в беда подай ръка!

Усмихвам се – дори и на глупака.

На мъдреците сторвам тих поклон.

Изблъска ли ме някой с остър лакът,

му сторвам път като на камион!

По-кротичък от лятната светулка,

запалвам си кандилцето с елей.

И Обич във душата ми трептулка,

като ви казвам своето: – Здравей!