2.09.2011 г., 23:07

Здравей, Единако!

720 0 6

 

 

Здравей, Единако!

 

Като хлапе надничаш зад вратата.

А си голямо момче.

Във косите ти - слънце и вятър.

Във очите - усмивка

и тръпка,

и искане.

Как разиграваш театър...

Могат да ти завидят и големите майстори.

Влез и седни. Не говоря нахалост.

А и ти не ми сваляй звездите.

Нека светят отгоре.

Стига ми смехът във очите ти

как на мен ми говори.

Нека утрото спира в твоя следобед.

Ти във свойта квартира

още пазиш моите спомени.

Ще почакам. Аз мога.

Яхвай коня и дишай.

Крия те във картини

с цветове и двустишия...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...